Добруджа може да бъде вело рай. Но още чака.

Всяка година хиляди туристи посещават Северното българско Черноморие – търсят слънце, плаж и спокойствие. Но само на няколко километра навътре от брега започва една различна България – тиха, равна и безкрайна Добруджа, чиито междуселски пътища са като създадени за велосипедно пътешествие. И въпреки този потенциал – нищо не се случва.

А точно това търсят туристите от Западна Европа. Не просто шезлонг и бира. Искат движение, природа, свободата да откриват – с велосипед, със собствен ритъм, далеч от бетон и тълпи. Искат преживяване, което да ги върне у дома с история. А Добруджа е перфектна за това. Но никой не им я предлага.

Добруджа разполага със стотици километри асфалтови пътища между малки населени места – равни, спокойни, живописни. Идеални за колоездене – както за начинаещи, така и за напреднали туристи.

Онлайн вече съществуват качени тракове в платформи като Bikemap и Komoot. Освен това, по европейски програми като INTERREG, са били разработени официални маршрути, включително трансгранични, между България и Румъния.

Но на терен – няма табели, няма маркировка, няма реализация. Сякаш общините са спрели точно на средата на пътя – започнали, но не довършили. Чакат поредното финансиране, някакъв по-удобен момент... а може би и възможност, от която да извлекат нещо за себе си. В крайна сметка, папките са на бюрото, но пейките, картите и чешмите липсват там, където трябва – по маршрута.

Какво липсва:

- Маркировка на място – табели с информация за дължина, посока и трудност, отбелязани чешми и точки за отдих.

- Базова инфраструктура – пейки, заслони, стартови зони с информация.

- Партньорство с местни хотели и къщи за гости, които могат да предложат велосипеди под наем и туристически пакети.

- Организирани турове с водач, които да направят маршрута преживяване, а не просто път.

- Реклама в правилните платформи, насочена към активни туристи.

Нищо от това не изисква мащабни инвестиции. Нужно е само някой да го направи. Да излезе от формалните презентации и да действа на място.

Докато други държави печелят от подобен туризъм – без да имат нашите дадености – ние оставяме Добруджа в сянка. Не защото не можем, а защото не искаме. Или поне онези, от които зависи, не искат достатъчно.

А тази земя има какво да покаже. Просто трябва някой да я тръгне по нейните пътища. И да не спре на средата.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК