На 22.09.24 вечерта, след авария, водата в село Дебрене беше със силен мирис на нафта. На следващия ден водата е обявена от РЗИ Добрич за негодна за питейно-битови нужди. Дойдоха телевизии, писаха се статии по темата, бяха зададени най-конструктивните и важни въпроси от журналистите, а именно дали мирише водата и как се справят.Комуникацията с живущите обаче липсваше и те бяха държани в пълна неизвестност в рамките на почти две седмици.
На 3.10.2024 водата бе обявена за годна и всичко щеше да приключи дотук. Точно както по Хайтов- „Гледайте си сиромашията“. Но хората в селото се самоорганизираха и решиха да поемат нещата в свои ръце. Входирани бяха запитвания към РЗИ Добрич, Басейнова Дирекция „Черноморски район“, Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Националното информационно бюро по химикали, Европейското бюро по химикали, както и европейската комисия, както и до областния управител. Сезирана бе и прокуратурата.
Входирано бе и искане до община Добричка за изграждане на нов водопровод. Чудо така и не се случи, но бяха постигнати значителни и важни успехи. Водоемите в селото бяха обезопасени и почистени. Извоювано е осъществяване на ежеседмичен мониторинг на качеството на питейната вода до края на 2024.
Парадоксално е най- нормалните неща да бъдат наричани успехи, парадоксално е, че те трябва да бъдат извоювани, но тук ключовото е, че в колкото и парадоксална държава да живеем, въпреки всичко е възможно. Рецептата е непримиримост, постоянство, писмени запитвания и най- важното сплотеност на хората. А институциите се представляват от хората, които работят в тях. И както в живота, те се делят на добри и лоши, на хора човечни, съпричастни и разбиращи и на хора, сложили административните очила, хора формалисти, незаинтересофани и дори озлобени.
Благодарим на ХОРАТА от Басейнова дирекция във Варна, че извършиха своевременна проверка и реагираха професионално и адекватно. Благодарим и на окръжния прокурор, който прояви разбиране и ни съдейства, както и на разследващия полицай, водещ разследването.
Комуникацията с РЗИ Добрич също беше конструктивна и плодотворна. Явно водени от мотото „Бог високо, цар далеко“ министерствата ни отговариха след месеци,независимо, че се касаеше за кризисна ситуация, но най- фрапантна беше реакцията на министерството на здравеопазването и главния здравен инспектор, обвинявайки ни, че част от информацията в сигнала ни е неистина. И тук възниква въпроса това ли е ресурса, професионализма и експертизата на една институция и толкова ли са опасни хората от едно малко село, за да използваш такава аргументация, граничеща със сплашване?
Отговорната институция по случая ВиК Добрич не сметна за нужно да даде дължимите отговори, дори и след задължаването им за отговор, относно предприетите от тях мерки, от Басейнова дирекция. Надяваме се да получим отговор след като и Областния управител изиска такъв.
Дали се чувстват недосегаеми или просто категоризират хората от селото като
дразнители, проявявайки безпардонно и дори цинично поведение е без значение, защото борбата продължава и те ще бъдат принудени да спазват законовите си задължения. Борбата продължава, защото е борба за истината, борба за здравето ни, борба за бъдещето ни. Всичко постигнато досега в този казус доказва, че трябва да задгърбим дежурния песимизъм и да действаме.
И така тази криза запали една искра. Хората в селото се обединиха и разбраха, че единственото работещо решение за в бъдеще е помощ за самопомощ. Започнаха да се свикват и провеждат селски събрания по актуални проблеми и да се набелязват мерки за действие. Резултатът е, че едно населено място се превърна в общност, общност, заредена с оптимизъм, с воля и кураж, общност готова да поеме отговорност за
„сиромашията си“.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК