О,  ДОБРУДЖАНСКИ  КРАЙ

„Помни, сине, земята, земята е магията на един народ, колко войни и колко кръв се е проливало за нея. Сега има какви ли не чудесии, но тя си остава все така близко до сърцето на всеки един от нас. Диша, живее и се предава на поколенията. Залюлеят ли се класовете на нивите по жътва, пламваше сърцето ми от магията за прибирането на хляба. Нея, земята, синко, не можеш да я гледаш със студени очи и само за пари. Тя си има свой глас, своя мъка и само този, който долавя с най-нежните струни на сърцето си това, той най-добре я познава и на него щедро се отплаща.” (цитат от разказа „Шепа пръст“ на писателя-арендатор от Добруджа Георги Балабанов)

                Какво започна да се случва в Североизточна България

в първото десетилетие на 21. век. Добруджа стана обект на инвестиционни намерения на големи чуждестранни компании за изграждане на ветроенергийни паркове (ВЕП), а по-късно и на фотоволтаични паркове (ФВП), взети заедно те се наричат съкратено ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Хората бяха много слабо запознати с информацията за въздействието на ВЕИ върху природата и здравето на човека. От инвеститорите се представяха само положителни страни на тези нововъведения: използване енергията на вятъра и слънцето (за високата цена при изработването на съоръженията и поставянето им не се споменаваше), т.е. безплатна суровина за производство на електроенергия и вашия ток ще поевтинява; ремонтиране на пътища (заздравените пътища са необходими най-вече за преминаване на тежката техника при построяване на ВЕП); 1 % (???) от печалбата ще отива за Общината и други обещания. С нарастване броят на ветрогенераторите (ВГ) и натрупване на годините на тяхната работа у нас и в чужбина се очертаваха все повече негативните страни. Независимо че повече от двадесет години България е приела Орхуската конвенция, която дава право на гражданите от страните на Европейския съюз да изразяват мнение и да влияят на решенията на държавната и местна администрация, свързани с екологични въпроси, у нас в България се получи дълбок разрив между институциите и хората от засегнатите селища. Преобразува се земеделска земя в неземеделска, използват се стари нормативи за най-малко отстояние между ВГ и населени места, не се вземат под внимание декларациите и становища на заитересовани организации като: Национална асоциация на зърнопроизводителите; Българско дружество за защита на птиците; Национално ловно-рибарско сдружение; Сдружение „Бялата лястовица“, Сдружение „За чиста Добруджа“; Сдружение „Жива земя“. В последните години се увеличи информацията за негативните последствия от ВГ и се засилиха протестите против ВЕИ. От средата на 2024 г. тази тенденция се засили поради засиления интерес на инвеститорите точно към терени с плодородна обработваема земя в Североизточна България.

                На 27. февруари в Шабла се проведе дебат

на тема: „Изграждане на ветрогенераторни паркове на територията на община Шабла“. Дебатът бе оповестен от Общинският съвет на община Шабла. На него присъстваха членовете на Общинския съвет, кмета на община Шабла – г-н Мариян Жечев, представители на фирма „НИМЕКС-2004“ ЕООД – Варна – г-н Станислав Гочев и г-н Кенет Левковиц, орнитолога проф. Павел Зехтинджиев - свързано с възложителя лице, и други официални лица към фирмата и симпатизанти на ВЕИ. Присъстваха също граждани от Шабла и околните селища, които са против ВЕИ, както и екозащитници от цяла Добруджа.

                Д–р Стоева (лекар), председател на ОС, откри дебата, като заяви че присъстващите от общинската администрация осъзнават отговорността си и че те са спазвали действащите закони.

                На дебата проведен на 27 февруари от изказването на Станислав Гочев стана ясно, че инвестиционните предложения (ИП) са две – ВЕП Горичане от 7 ВГ и ВЕП Пролез от 7 ВГ. Общо броят на ВГ се оказа 14, което обърка тези от присъстващите, които знаеха само за един ВЕП от 7 ВГ (два в Пролез и 5 в Горичане). ВГ, които инвеститорската фирма има намерение да поставя са от нов тип, много по-големи – височина на кулата 125 м, диаметър на ротора 163 м, мощност 8 мегавата. Ако ултразвука (чуваемите звуци) при високите ВГ се очаква да е намален, поради по-плавното движение на перките, то инфразвуковите (нечуваемите вълни, но много по-вредни за човека и всички живи същества) вълни са по-интензивни и се разпространяват на по-далечни разстояния.

                Връщаме се малко назад във времето. На 19 ноември 2024 г. в с. Горичане бе проведено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) за ВЕП Пролез-Горичане от 7 ВГ. Обсъждането тогава премина с остри възражения от страна на еколози и жителите на Пролез и Горичане, които бяха направили и подписка против построяването на ВЕП Горичане-Пролез. Двете селища вече имат поставени преди години ВГ и са запознати много добре с последствията. Въпреки отрицателните СТАНОВИЩА по ДОВОС на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), сдружение „Бялата лястовица“, на фондация „Вигория“ (образование, екология, култура) и др., които излязоха с възражения срещу реализацията на инвестиционното предложение (ИП) за ВЕП Горичане-Пролез от 7 ВГ, РИОСВ Варна (директор Ерджан Себайтин) даде съгласието си на първа инстанция, независимо че в ДОВОС не бе направена оценка за въздействието върху опрашителите (пчели и други) и недвижимото културно наследство.

                На дебата в Шабла на 27 февруари представителите на инвеститорската фирма повториха своите предложения и пояснения. Хората не са против техния бизнес и против ВЕИ въобще, но те не трябва да се поставят върху плодородна земя, в район с туризъм, който е и древен път на прелетните птици. Обстойното представяне и пояснение на „независимия експерт“, проф. Зехтинджиев, който се опитваше да убеди присъстващите, че намалението на птиците е незначително, и че птиците и перките са в „хармония“. Живеещите в тази територия познават реалната действителност, която обаче е тъжна. Жители от засегнатите селища и представители на екоорганизации изразиха своите мотиви против ВГ да се строят върху плодородна земя и в близост до населени места. Гражданите изказаха и основателното недоумение, че ОС беше против поставянето на ВГ в морето, поради тяхната вредност, а не изразяват подобно несъгласие, когато се касае за ВГ върху плодородна земя. Въпросът остана без отговор.

                Жителите на двете села и Шабла (и на цяла Добруджа, защото последствията върху природата от ВЕП не са само локални, а засягат цялата територия на Североизточна България, откъдето минава Виа Понтика), продължават да се надяват, че местното административно ръководство ще прояви мъдрост и ще изпълни дълга си към тях – да защити поминъка, здравето на хората и биоравновесито в природата.           Така завърши дебата от 27 февруари в Шабла – с надеждата, че този „земен рай – добруджанския край“, който ни е подарък от Създателя, ще бъде опазен, а това означава и бъдеще за децата ни.

                                                                              Сдружение ЗА ЧИСТА ДОБРУДЖА

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК