На днешния 9 юли отбелязваме рождението на човека, когото заслужено наричаме „Патриарх на българската литература“ - Иван Вазов. Роден през 1850 г. в китното подбалканско градче Сопот, Вазов се превръща в най-значимия хроникьор на българската съдба, превеждайки народа ни през бурите на Възраждането, опиянението на Освобождението и градежа на Нова България.

Вазов е истински титан на словото. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове и оставя незаличима следа във всеки от тях. Основоположник на българския роман. Неговият шедьовър „Под игото“ е първият български роман, преведен на десетки езици и до днес оставащ символ на народния стремеж към свобода. С цикъла „Епопея на забравените“ той възкресява подвига на героите, пред които сме длъжници, а стихотворения като „Опълченците на Шипка“ все още изправят на крака поколения българи. Свещеното стихотворение „Българският език“ е неговият вечен щит срещу хулителите на родната реч.


„И усещам, че в моята душа трепти нещо велико, нещо вечно...“
                                                                                       - Иван Вазов

Повече от век след неговата кончина, Вазов не е просто име от учебниците по литература, той е самата България с нейния дух, нейните страдания и нейната вечна слава. Днешният ден е повод не просто да си спомним за него, а да разгърнем отново страниците му и да се почустваме горди от наследството, което ни е оставил.