С Указ №169 от 28 май 2026 г. Свилена Иванова е назначена на поста в президентството. Самата президентска институция посочва, че тя има дългогодишен опит в държавната и общинската администрация - била е началник на Военен клуб - Шумен, директор на дирекция „Инспекторат“ в Община Шумен, а през последните години е работила в Комисията за защита от дискриминация.

Преди да влезе в президентската администрация, Иванова е била и заместник-кмет на Община Провадия. Общински данни я посочват като заместник-кмет, а местни документи показват участието ѝ в работата на общината по социални и обществени въпроси.

До тук всичко изглежда като биография на човек с дълъг административен опит.

Интересът обаче идва от друга посока.

Свилена Иванова е съпруга на Иван Иванов - депутат от БСП и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета „Желязков“. Иванов поема поста през януари 2025 г., като кандидатурата му е представена публично от БТА, а след това той официално встъпва в длъжност.

Така около едно кадрово назначение се срещат две политически реалности - президентската институция и човек, който доскоро беше част от изпълнителната власт.

Самата семейна връзка, разбира се, не доказва политическа зависимост или неправомерно влияние. Но именно такива назначения неизбежно поставят въпроси за начина, по който се подбират хората за ключови позиции в държавата.

Особено когато става дума за фигура с дългогодишна административна кариера и близка връзка с човек, заемал висок държавен пост.

И тук остава въпросът, който вероятно ще продължи да се задава:

Дали зависимостите са същите и участниците отново са едни и същи, или просто става дума за човек с необходимия професионален опит, който е получил поредното си държавно назначение?

Отговорът на този въпрос не се съдържа само в самото назначение. Той трябва да се търси в действията, решенията и кадровата политика, която ще последва.