България вече направи важна крачка срещу т.нар. „дела шамари“ - съдебни производства, при които целта не е единствено защита на нарушено право, а и оказване на натиск върху човек, който е изразил публична позиция.

На 30 септември Народното събрание прие окончателно промените в Гражданския процесуален кодекс. С тях в българското законодателство се въвеждат европейските правила срещу SLAPP делата - стратегически съдебни производства, насочени срещу публичното участие.

Идеята е сравнително проста - когато някой бъде даден на съд заради изказване или участие в обществен дебат, съдебната процедура да не може лесно да се превърне в инструмент за сплашване и финансово изтощаване.

Какво всъщност е „дело шамар“?

При едно такова дело претенцията може да бъде само част от натиска. Проблемът може да дойде от огромния размер на иска, продължителността на процеса, високите разходи за адвокати или дори от воденето на няколко производства едновременно.

Това не означава, че всеки иск срещу журналист, активист или гражданин е SLAPP дело. Въпросът е дали съдебният процес се използва по начин, който има за цел да ограничи публичното участие и да накара даден човек да замълчи.

Новите правила дават възможност на съда да реагира по-рано в подобни случаи.

Какво се променя?

Една от най-съществените промени е възможността ответникът да поиска още в началото на делото явно неоснователен иск да бъде отхвърлен, когато е свързан с публичното му участие.

Предвидени са и други механизми за защита при наличие на признаци за злоупотреба със съдебната процедура - например прекомерен размер на иска, явна неравнопоставеност между страните, множество производства или други действия, насочени към тормоз на ответника.

Законът дава възможност и на организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника при определени условия.

Предвидени са промени и по отношение на обезпеченията и съдебните разноски, така че финансовият натиск да не се превръща автоматично в допълнително средство за натиск върху ответника.

Защитата не е само за журналисти

Макар темата най-често да се свързва със свободата на медиите, новите правила имат по-широк обхват.

Защитата е насочена към хора, които участват в обществения дебат - журналисти, граждански активисти, правозащитници, учени, организации и други публични говорители.

Причината е, че натискът чрез съдебни дела може да има ефект далеч отвъд конкретния човек. Ако някой види, че срещу даден журналист или гражданин е заведено скъпо и продължително дело, това може да накара и други хора да се откажат да говорят или да подават информация.

Именно този т.нар. „охлаждащ ефект“ е един от основните проблеми, срещу които е насочена европейската рамка.

Законът е приет. Сега идва по-важната част

Промените са вече гласувани окончателно от парламента. Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г., а на 29 септември беше разгледан на второ четене от парламентарната Комисия по правни въпроси. Ден по-късно текстовете минаха и през пленарната зала.

Новите правила са свързани с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069, която цели да осигури защита срещу явно неоснователни искове и злоупотреба със съдебни производства, насочени срещу публичното участие.

Но истинският тест тепърва предстои.

Приемането на закона е само първата стъпка. Оттук нататък ще е важно как съдилищата ще разпознават тези производства и доколко ефективно ще използват новите механизми за защита.

Защото свободата на словото не се изчерпва с това човек да има право да каже мнението си.

Тя включва и възможността да го направи, без да се страхува, че заради това може да бъде въвлечен в продължително и финансово изтощително съдебно дело.

И точно това ще покаже практиката - дали новите правила ще останат само текст в Гражданския процесуален кодекс, или действително ще се превърнат в защита срещу „делата шамари“.