От Сърбия до България: Каква е връзката на Ана Бърнабич с CWP и проекта за ветрогенератори във Ветрино и Вълчи дол?

Години след събитията в Сърбия международната група CWP се появява и в центъра на обществените спорове около мащабен ветроенергиен проект в Североизточна България.

Историята на международната енергийна компания Continental Wind Partners (CWP) започва да привлича обществено внимание на Балканите още преди повече от десетилетие. В Сърбия дейността ѝ се свързва с бившия премиер Ана Бърнабич, спор за присъединяване на ветропарк към електропреносната мрежа и обвинения за поискан подкуп от два милиона евро. Години по-късно свързаната с CWP инвестиция в българските общини Ветрино и Вълчи дол също среща сериозна съпротива. Появяват се и публични твърдения за разговори между Бърнабич и Бойко Борисов във връзка с проекта. Какво показва хронологията на събитията и кои въпроси все още остават без отговор?

2011-2013 г.: Началото на инвестициите в Сърбия и ролята на Ана Бърнабич

През февруари 2011 г. представители на Continental Wind Partners се срещат с тогавашния ръководител на правителството на автономната област Войводина Боян Пайтич. Сред участниците са Марк Крандъл, Лидия Удовички и Ана Бърнабич. Обсъждат се възможностите за развитие на ветроенергийни проекти в региона.

По това време Бърнабич вече работи в сферата на възобновяемата енергия. Впоследствие тя заема ръководна позиция в сръбското дружество Continental Wind Serbia.

През 2013 г. Бърнабич става директор на компанията, която разработва проекта за вятърен парк „Чибук 1“ край град Ковин. Инвестицията първоначално е оценена на приблизително 229 милиона евро.

Проектът е сред първите големи инвестиции във вятърна енергия в Сърбия и има важно значение за развитието на сектора.

2014 г.: Конфликт с държавната електропреносна компания

През юни 2014 г. възниква спор между инвеститора и държавното дружество „Електромрежи на Сърбия“ (EMS), свързан с разрешителните за изграждане и присъединяване на ветропарка към електропреносната мрежа.

На 19 юни сръбското Министерство на строителството отменя част от издаденото разрешение, отнасяща се до високоволтовото съоръжение за присъединяване.

Тогава Ана Бърнабич, в качеството си на директор на Continental Wind Serbia, публично предупреждава, че решението може да доведе до сериозно забавяне на инвестицията.

На 18 юли 2014 г. компанията получава ново разрешение, от което спорното съоръжение е изключено. Въпреки това напрежението между инвеститора и държавната електропреносна компания продължава.

2015 г.: Скандал за предполагаем подкуп от два милиона евро

През септември 2015 г. в Сърбия избухва политически скандал след публикуването на стенограма от телефонен разговор между Боян Пайтич и Лидия Удовички.

В разговора се съдържат твърдения, че Никола Петрович, тогавашен директор на EMS и близък до Александър Вучич, е поискал два милиона евро, за да бъде осигурено присъединяването на ветропарка към електропреносната мрежа.

Петрович категорично отрича обвиненията. От Continental Wind Partners също заявяват, че компанията не разполага с информация за подобно искане на пари.

Случаят предизвиква сериозен политически отзвук, тъй като засяга отношенията между чуждестранен инвеститор, държавно енергийно дружество и представители на властта.

На 4 октомври 2015 г. Ана Бърнабич подава оставка като генерален директор на Continental Wind Serbia.

На пресконференция тя защитава законността на проекта и действията на сръбските институции. По думите ѝ причината за напускането е несъгласието на част от ръководството на компанията с решението ѝ публично да изрази своята позиция.

Разследването по обвиненията за поискан подкуп не води до публично известен окончателен резултат, който да установява извършено корупционно престъпление.

2016-2017 г.: От ръководството на CWP до премиерския пост

След напускането на компанията политическата кариера на Ана Бърнабич се развива бързо.

През август 2016 г. тя става министър на държавната администрация и местното самоуправление в правителството на Александър Вучич.

На 29 юни 2017 г. сръбският парламент я избира за министър-председател. Така бившият директор на местното дружество на Continental Wind Partners става първата жена начело на сръбското правителство.

Преходът ѝ от частния енергиен сектор към висшите държавни постове предизвиква интерес към отношенията между инвеститорите и политическото ръководство на страната.

Сам по себе си обаче този професионален преход не доказва конфликт на интереси или неправомерно влияние върху държавни решения.

2018-2019 г.: Разследвания за корпоративната структура и завършването на „Чибук 1“

През 2018 г. международното журналистическо разследване „Malta Files“ насочва вниманието към корпоративните структури, използвани от Continental Wind Partners.

Публикации на хърватското издание „Nacional“ и малтийското „MaltaToday“ разглеждат мрежа от дружества, регистрирани в различни юрисдикции, включително Малта.

Журналистите поставят въпроси за данъчното планиране, движението на средства между свързани компании и прозрачността на действителната собственост.

Тези публикации не установяват сами по себе си незаконна дейност или лично облагодетелстване на Ана Бърнабич.

Междувременно проектът „Чибук 1“ продължава да се реализира. През 2017 г. Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация обявяват финансиране за изграждането му.

През 2019 г. ветропаркът започва работа. Той разполага с 57 турбини и инсталирана мощност от 158 мегавата.

2022 г.: CWP и проектът „Добротич Уинд“ в България

Години след събитията в Сърбия международната група CWP се появява и в центъра на обществените спорове около мащабен ветроенергиен проект в Североизточна България.

Инвестицията се разработва чрез дружеството „Добротич Уинд“ и обхваща територии в общините Ветрино и Вълчи дол, област Варна.

През септември 2022 г. компанията представя намерение за изграждане на 74 ветрогенератора, като 50 от тях са предвидени за община Вълчи дол, а 24 - за община Ветрино.

Първоначалните планове за развитие на проекта са свързани с инвестиция от приблизително 1,2 милиарда лева.

По публикувани данни за собствеността през следващия период CWP Europe достига мажоритарно участие от 70% в „Добротич Уинд“.

Така се установява корпоративна връзка между международната енергийна група, развивала проекта „Чибук 1“ в Сърбия, и инвестиционното намерение в България.

Това обаче не означава, че Ана Бърнабич е участвала в управлението на българското дружество или във вземането на решения за проекта.

2022-2023 г.: Съпротивата във Ветрино и съдебните спорове

Инвестиционното намерение среща противопоставяне от част от жителите, земеделските производители и местните предприемачи.

На 8 юли 2022 г. Общинският съвет във Ветрино приема Решение №471, с което забранява поставянето на ветрогенераторни съоръжения на територията на общината.

Решението е оспорено по съдебен ред, като впоследствие Административният съд във Варна се произнася срещу въведената забрана.

През юли 2023 г. „Добротич Уинд“ обявява, че се отказва от част от първоначалните си планове за изграждане на ветрогенератори във Ветрино.

Като причина инвеститорът посочва отношението на местната власт и организирана според него кампания срещу проекта.

Сред публичните противници на инвестицията е Ивелин Михайлов, свързан с „Исторически парк“, който поставя въпроси за въздействието на ветрогенераторите върху местната общност и земеделските земи.

2024 г.: Собственикът на CWP разказва за договореностите в Сърбия

На 5 септември 2024 г. сръбското издание „Радар“ публикува интервю с Марк Крандъл, свързан с ръководството и собствеността на CWP.

В него той се връща към конфликта между инвеститора и държавните енергийни дружества в Сърбия.

Крандъл разказва, че представители на EMS, държавната електроенергийна компания EPS и правителството са участвали в разговори с тогавашния национален мениджър на CWP, след които е постигнато решение за реализацията на проекта.

Той потвърждава, че Ана Бърнабич е участвала в обсъжданията, свързани с проблемите на компанията с EMS, и е имала роля за изясняването и разрешаването им.

Крандъл уточнява, че самият той не е участвал лично във всички разговори.

Интервюто е важно, защото потвърждава участието на Бърнабич в преговори между частния инвеститор и сръбските институции. То обаче не доказва незаконни договорености.

2025-2026 г.: Нови въпроси за проекта във Ветрино и твърдения за разговори между Бърнабич и Борисов

През март 2025 г. РИОСВ - Варна публикува информация за обществен достъп до доклада за оценка на въздействието върху околната среда на проекта „Добротич Уинд“.

Документацията предвижда изграждането на 58 ветрогенератора с обща инсталирана мощност до 464 мегавата, както и съпътстваща инфраструктура. В обхвата отново присъстват терени в общините Вълчи дол и Ветрино.

Това показва, че въпреки обявените по-рано промени инвестиционното намерение продължава да бъде предмет на административни процедури.

Междувременно в публичното пространство се появяват и твърдения за политически разговори, свързани с българския проект.

Ивелин Михайлов заявява, че при негова среща с Бойко Борисов лидерът на ГЕРБ му е казал, че Ана Бърнабич лично е отправила молба към него във връзка с поставянето на ветрогенератори в България.

Твърдението е разпространено в медийни публикации през ноември 2026 г.

Към момента обаче няма независимо потвърдени документи или публично установени факти, които да доказват, че между Ана Бърнабич и Бойко Борисов е постигната договорка за реализирането на проекта „Добротич Уинд“.

Не е установено и Бърнабич да е упражнявала неправомерно влияние върху българските институции във връзка с инвестицията.

За изясняване на тези обстоятелства са необходими конкретни данни за евентуални срещи, разговори, официална кореспонденция и решения на компетентните органи, както и позиции на самите засегнати лица.

Какво свързва събитията в Сърбия и България?

Хронологията очертава няколко документално установени обстоятелства.

Ана Бърнабич е заемала ръководна позиция в сръбското дружество на Continental Wind Partners и е участвала в разрешаването на проблемите около проекта „Чибук 1“. Впоследствие тя заема висши държавни постове в Сърбия.

Международната група CWP по-късно придобива мажоритарно участие в българското дружество „Добротич Уинд“, което разработва ветроенергиен проект във Ветрино и Вълчи дол.

И в двете държави проектите са съпътствани от спорове, свързани с институционални решения, разрешителни процедури и обществено противопоставяне, макар конкретните обстоятелства да са различни.

Тези факти установяват корпоративна и историческа връзка между инвестициите.

Основните въпроси, които остават открити, са свързани с актуалната собственост на българското дружество, развитието на инвестиционния проект, начина на вземане на решения от институциите и достоверността на твърденията за политическо посредничество.

Историята на CWP от Сърбия до България показва необходимостта от прозрачност при големите енергийни инвестиции, особено когато те са свързани с международни корпоративни структури, представители на политическата власт и решения, които пряко засягат местните общности.

Дали твърденията за разговори между Ана Бърнабич и Бойко Борисов имат фактическа основа, остава въпрос, който изисква допълнителна проверка и публични отговори от засегнатите страни.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД