Наскоро излезе първият авторски музикален албум на майстора на кавала Дамян Димов, наречен “Виделина”. В разговор за музиката и живота той представи себе си и каузата, за която се бори.

- Дамяне, разкажи ни за твоя първи досег с музиката и как се развиха нещата след това?

- Когато бях десетгодишен баба ми искаше да свиря на гайда и ме записаха в училище 
"св.Климент Охридски" с профил  музика. Но тогава имаше голям наплив на ученици от региона за този инструмент и нямаше място за мен. И така ме записаха на кавал, който вече двадесет и пет години е мой спътник в живота. Моят учител се казва Христо Христов и той положи най-здравите музикални основи за мен. След средното училище заминах да уча в академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. През годините съм бил все на сцена, по сватби, събори и различни фолклорни събития. Когато се дипломирах се върнах в моя роден Добрич, където ме чакаше също много музика. Вече 8 години съм оркестрант в професионален фолклорен ансамбъл “Добруджа”. И като всеки музикант, който работи толкова много години и аз мечтаех за нещо свое, авторско. Този импулс е заложен у всеки човек, пуснал се по течението да твори. Да създадеш нещо, в което да вложиш душата си е целта за всеки творец. Започнах да събирам материали, търсих точните музиканти, и така 4-5 години. Албумът е плод от труда на много хора. 

- Успя ли да го осъществиш?

- Да. Първият ми авторски албум е вече факт. Единадесет творби, основани на българския фолклор. Преплитат се автентични композиции с по-модерни такива, джаз, латино и етно звучене. Издаването на албума и възможността да го представям пред различни аудитории ме прави изключително щастлив. Наскоро се състоя изключително емоционален за мен първи самостоятелен концерт в Младежки център Добрич пред пълна зала. На него успяхме да споделим много емоции с моите прекрасни колеги музиканти, с които потопихме публиката в едно различно усещане за концерт. 
 
   - Как се нарича албума?

   - "Виделина". Това е стара българска дума, означаваща просветление, светлината изпълнена със смисъл. Тази дума за мен се превърна в символ, за това къде съм и накъде съм тръгнал. Дадох си сметка за енергията, която беше вложена от всички участници в албума. И си казах, че тази енергия не може да отива само навътре в мен, а трябва да бъде култивирана и разпръсната като семе. Така се роди и идеята за кауза, свързана със засаждането на  дървета и грижата по тяхното развитие. Идеята за осъзнаването, че всички сме свързани и се допълваме е дълбоко заложена в цялостната концепция на този диск и изобщо на моето мислене като човек. Освен помежду си като хора, ние сме свързани и с цялата жива природа.

В тази инициатива се припозна и една общност от хора, която предполагам повечето добричлии познават, а именно ДоброЖънци. Те неспирно организират събития, свързани с общение с природата и нейното опазване. Относно каузата ние вече получихме разрешение от ландшафтния отговорник на град Добрич да засадим дръвчета около паметника на деспот Добротица-Конника, където ще опитаме да създадем още по-приятна среда за разходка и отдих. Половината средства от всеки закупен диск ще се даряват за тази инициатива. Така всеки, който слуша музиката ми ще има и приятното усещане за свързаност с Майката Земя. Надявам се на това място да се развие един прекрасен парк, откъдето ние ще можем да се любуваме на градската панорама.

   - Как виждаш развитието на българския фолклор и къде изобщо стои той в нашето общество?

- Смятам, че нашето народно творчество заема едно от най-важните места от живота ни, защото чрез него ние имаме идентичност.

Във времена когато връзката с корена всячески се опитва да се скъса, смятам че ние като българи успяваме да запазим духа и мисля, че ще устоим и на това предизвикателство. Развитието на фолклора преминава не само в творене на нова музика, но и в запазването и предаването му на поколенията. Много важна част от всичко това е запазването на българските народни инструменти и това все повече деца да се запалят да свирят на тях. Това би допринесло единствено за любов към българщината. Моята надежда е в това!

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК