В епохата на глобализация и масово производство, все по-голямо значение придобиват местните традиции, автентичните продукти и занаятчийските умения, които носят духа и културата на определен регион. Един от инструментите за тяхното опазване и утвърждаване на международния пазар е географското указание (ГУ).

Какво представлява географското указание?

    Географското указание е форма на интелектуална собственост, която защитава наименованието на продукт, чиято репутация, качество или специфични характеристики са тясно свързани с географския произход. Най-познати примери в хранително-вкусовата промишленост са „Рокфор“ (Франция), „Фета“ (Гърция), „Просеко“ (Италия), но от 2023 година Европейският съюз прие и нов регламент, който дава възможност занаятчийски и индустриални продукти също да бъдат обект на такава закрила.

    Това отваря врата за България да защити своите уникални занаяти – като троянската керамика, чипровските килими, кукерите от Карлово, тъкачеството от Добруджа, дърворезбата от Трявна, ножарството от Първомай – и много други, които са наследство от вековни традиции, предавани от поколение на поколение.

Опасностите от съседни държави

    Въпреки че регламентът на ЕС има за цел защита и равнопоставеност, опасностите за България не са малко, особено в контекста на съседни държави като Гърция, Румъния и Сърбия, които често претендират за общо културно наследство или опитват да регистрират елементи, близки или идентични с български такива.

• Гърция вече успешно защити "Фета" като изцяло гръцки продукт, въпреки че подобни бели саламурени сирена се произвеждат в цяла Югоизточна Европа. Сега тя кандидатства за защита на занаяти като гръцка керамика и кожарство, които в своята техника са сходни с нашите традиции от Родопите и Пирин.
• Румъния има активна стратегия за защита на занаяти като плетива, икони и резбовани дървени предмети, характерни и за Северна България. През 2024 г. румънската страна подготви над 15 кандидатури за ГУ в занаятчийския сектор – някои от тях застрашават да обхванат трансгранични области като Добруджа, където нашето културно наследство е особено силно.
• Сърбия работи усилено по популяризирането на занаятите в Ниш и Пирот, като вече промотира тъкани, резбовани изделия и занаятчийски облекла, напомнящи на чипровските и самоковските традиции у нас. Ако те успеят да защитят такива продукти първи на ниво ЕС, България рискува да изгуби правото да използва дадени наименования, дори и ако произходът е споделен.

България – между закъснение и шанс

    До момента България няма регистрирани географски указания за занаятчийски или индустриални продукти в ЕС. Това е тревожно, особено предвид крайния срок – 2 декември 2026 г., когато всички национални регистрации трябва да бъдат обновени и евентуално регистрирани на европейско ниво. Ако не го направим, рискуваме не само да изгубим правата си върху определени наименования, но и да позволим на други държави да ги експлоатират с икономическа изгода и културна присвояемост.

    Нужна е национална стратегия, в която да се включат министерства, занаятчийски камари, музеи и НПО-та, за да се съберат, опишат и подготвят досиета за регистрация на най-ценните български занаяти. 

    Географското указание е щит на културната ни идентичност, но и икономически инструмент, който може да даде нов живот на традиционните занаяти. Ако не действаме сега, рискуваме историята, потта и умението на българските майстори да бъдат заглушени от по-бързи съседи. България има какво да покаже и защити – трябва само да го направи навреме.