Водоснабдяването в суха Добруджа винаги е било инженерно предизвикателство, но днес местното ВиК дружество е изправено пред тежка криза, породена от остаряла инфраструктура, икономически натиск и климатични промени.

Основните водоизточници в региона са дълбоки сондажи, открити първоначално от „Геопроучване“ при търсене на подземни богатства. За изваждането на водата до повърхността обаче е необходима огромна количество електроенергия - дори каптажните води в Батово и Оброчище се препомпват с мощни 250 kW помпи. В същото време довеждащите водопроводи, изградени през 50-те и 60-те години на миналия век от етернит, отдавна са надхвърлили експлоатационния си срок (съединенията им имат живот едва 25 години).

ВиК секторът съществува, за да осигурява обществените нужди, а не да трупа печалби. До 1990 г. дружеството е получавало държавна субсидия от 1 милион лева годишно. Днес то е заклещено в финансова капан:

Условията на труд са изключително тежки - работа „до колене в калта или фекалиите“, а привлекателността на професията е ниска. За 10 години персоналът е съкратен наполовина - от 714 на 340 души. Не липсват и управленски пропуски: унищожаването на водообилната „Магистрала Шабла“ е оставило системата с нулева възможност за диверсификация.

Въпреки проблемите, реални резултати са възможни. При Водния цикъл в Добрич, след съобразяване с експертното мнение на ВиК инженерите, Световната банка промени обхвата на финансиране. Това доведе до драстично намаляване на консумацията от 55 хил. на 25 хил. куб. метра вода за денонощие.

За да излезе от дълговата спирала и да гарантира устойчивост, дружеството спешно се нуждае от: