На 24 май – “Деня на българската писменост и култура”, жителите на село Сенокос отново се събудиха без капка вода в чешмите. От вечерта на 23 май до 11 часа на следващия ден селото е напълно без водоснабдяване. За съжаление, това не е изолиран случай, а поредният епизод в дългогодишната сага с водната криза, която тормози местните през всяко лято.

> „Всяка година, щом дойде топлото време, водата започва да изчезва по магически начин в определени часове. Когато все пак има вода, налягането е толкова слабо, че дори елементарни неща като измиване на ръце са предизвикателство. За да се изкъпем, трябва буквално да клекнем, за да достигне струята до нас“- споделя жител на Сенокос.

Проблемът не е само в липсата на вода, но и в липсата на адекватни решения. Единствената възможност за нормално ползване на вода остава инсталирането на хидрофори, които да компенсират ниското налягане – особено при поливане, което без тях е напълно невъзможно. Естествено всичко това се плаща от живущите. 

Кметът на селото, Красимир Георгиев, вече три пъти е организирал протести и дори блокиране на пътя през Сенокос в отчаян опит да привлече вниманието на институциите. Въпреки това, реално решение все още няма. Отговорните органи не предоставят ясна информация за причините, а жителите са принудени да гадаят.

Сред местните се носи слух, че проблемът се задълбочава с началото на туристическия сезон в Балчик, когато водопотреблението там рязко се увеличава – за сметка на малките населени места като Сенокос. Истината обаче вероятно е още по-тревожна: по информация от местни източници, водопроводната мрежа на селото е в окаяно състояние, а авариите почти не се ремонтират. Това води до хронично ниско налягане и чести прекъсвания на водата.

В пиковите часове, когато нуждите са най-големи, ВиК вероятно увеличава подаването, но огромните загуби по трасето правят усилията безсмислени. В крайна сметка, цената на тези загуби плащат самите жители.

> „Не е нормално в 21 век, в една демократична държава, хората да живеят без основни удобства като вода. Днес е празник на българската писменост, а ние сме принудени да се борим за най-елементарното – достъп до чиста вода!“ казват отчаяни сенокосци.

Проблемът в Сенокос е симптом на по-широката криза във водния сектор у нас – липса на инвестиции, остаряла инфраструктура и институционално бездействие. Докога хората ще чакат отговор и реални действия? Време е отговорните органи да поемат ангажимент и да осигурят на жителите на Сенокос онова, което отдавна им се полага – нормален живот с достъп до вода.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК