На 5 август 2025 г. група от 29 жители на Добрич подаде сигнал до областния управител с искане да се провери законосъобразността на решение №23-34 от 29.07.2025 г. на Общинския съвет.
Става дума за изменение в устройствен план, което дава възможност за застрояване на ключов парцел в града – пространство, което променя облика на квартала и засяга пряко живущите в района, както и всички граждани, които посещават градски парк „Св. Георги“ откъм ул. „Гвардейска“.
Гражданите се позовават на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) – текст, който задължава областния управител да упражнява контрол върху законосъобразността на актовете на Общинския съвет. Това не е препоръка. Това е законово задължение.

Отговорът е отклонен

Вместо да се произнесе по същество, областната администрация връща формален отговор, базиран не на ЗМСМА, а на ЗУТ (Закона за устройство на територията). Вместо ясно становище по законосъобразността на решението, в отговора се прави преглед на това кога и как засегнатите лица биха могли да обжалват по реда на ЗУТ – след като бъде изготвен подробен устройствен план. Така отговорът се фокусира върху хипотетичен бъдещ етап от процедурата и не се заема никаква позиция по законността на вече приетото решение на Общинския съвет.
Това обаче не отговаря на фактите. Сред подалите сигнала има собственици на имоти, непосредствено граничещи с планирания за застрояване парцел. Те са именно хората, които по закон трябва да бъдат уведомени и включени в процедурата.

Контролът по закон е подменен с административна техника

Сигналът не е жалба по ЗУТ. Той е сигнал за контрол на законността – основна функция на областния управител. Вместо да провери дали решението е прието при спазване на закона, институцията измества разговора в друга плоскост – и отказва да се ангажира. Формално всичко изглежда коректно. По същество – гражданите остават без защита.

Решението не влиза в сила автоматично – именно заради областния управител

По закон, решенията на Общинския съвет не влизат в сила веднага след приемането им. Областният управител разполага със срок, в който трябва да провери тяхната законосъобразност. Ако открие нарушение – поднася протест до Административния съд. Ако не го направи в срок, решението влиза в сила и започва да произвежда правни последици.
След това започва да тече 14-дневният срок за обжалване от страна на гражданите.
С други думи, областният е последната институционална преграда преди един акт да стане необратим. Ако той не се произнесе по същество, това не е неутралност – това е мълчалив отказ от отговорност.

Аргументът за „по-късен етап“ е подвеждащ – и опасен

В отговора си областният не отрича, че част от подалите сигнала може да са засегнати. Вместо това твърди, че това щяло да се уточни „на по-късен етап“, когато се пристъпи към изработване на проекта.
Това звучи като успокоение, но всъщност е прикрито бавене на отговорността. Решението на Общинския съвет – дори когато се отнася до възлагане на проект – е първата официална стъпка в процеса. То включва терен, цел и обхват. Веднъж прието, от него започват да текат срокове и да се изгражда правната основа за следващи действия.
Ако областният управител не упражни контрол в рамките на отредения му срок, а засегнатите граждани пропуснат възможността да реагират, решението влиза в сила, независимо от допуснатите нередности. Актът става източник на права и задължения. Законността трябва да се проверява в момента на вземане на решението – не след като вече е станало факт.

Това не е само местен проблем

Да оставиш без отговор 29 души, сред които има и пряко засегнати съседи, не е просто административен пропуск. Това е сигнал към всички нас – че участието ни като граждани може да бъде пренебрегнато. Че прозрачността зависи от това кой пита. Че законът може да бъде заобиколен, когато стане неудобен.
Ние питаме ясно:

• Ще изпълни ли областният управител задължението си да извърши проверка по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА?

• Ще чуе ли гласовете на хората?

• Ще застане ли институцията на страната на закона – или ще остане встрани?

Законът не е препоръка. И не важи „по-късно“. Ако не се прилага сега – утре няма да има кой да го защитава. България е в това състояние, защото твърде дълго сме я оставяли в ръцете на институции без граждански контрол – институции, в които често се разпореждат хора, за които законът не е мярка за справедливост, а инструмент за обслужване на частни интереси.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК

Можете да подкрепите свободната и независима медия "Красив Добрич", както и останалите "красиви" медии на банкова сметка:
IBAN: BG07STSA93000028295931
Титуляр: Разработчици ООД