Има моменти, в които една държава сама показва истинското си лице. Вместо да защитават закона, институциите започват да изглеждат като политически инструменти - удобни за сплашване, натиск и отклоняване на вниманието. Именно така изглеждат последните шумни акции около „Исторически парк“ и хора, свързвани с него.

Сценарият е добре познат: зрелищност, внезапна „битка с престъпността“, която избухва точно когато властта има нужда обществото да гледа другаде. Най-странният елемент е неизменното присъствие на „неизвестен депутат“, използван като аргумент за тезата за „организирана престъпна група“. Кой е този човек и защо ролята му е толкова мъглява? Логика няма, но политически удобство - да.

Този модел вече сме го виждали. Сравненията с делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев не са случайни, адвокати отбелязват, че структурата на обвиненията е почти идентична: абстрактни твърдения, неясни роли, липса на конкретика и твърдения за „огромни финансови потоци“, които не се доказват.

Най-същественият факт: по същите обвинения вече е имало дело през 2022 г.
И резултатът?

Прекратено официално, поради липса на престъпление.

Въпреки това прокуратурата и КПК днес възраждат същите тези обвинения, но този път с шум и медийни ефекти.

Това поведение не прилича на борба с престъпността. Прилича на търсене на удобен враг. Когато около бюджета, сделките и решенията има напрежение се създава параван. Частен проект се превръща в медийна димка, а фактите остават на заден план.

Адвокатските коментари са категорични: няма изяснени роли, няма конкретни действия, няма доказателства за престъпно взаимодействие. Има документи, счетоводни операции и елементи на икономическа дейност - сами по себе си не представляващи престъпление. Но в политически спектакъл доказателствата не са нужни.

Това е проблемът, когато институции като прокуратура и КПК не действат независимо, а се използват като инструменти. Това вече не е правосъдие, а репресия и натиск. А когато моделът се повтаря при кмет, при частни инициативи, при различни неудобни фигури, това вече не е инцидент, а система.

А системата изпраща ясно послание:
„Можем да възобновим прекратени дела когато пожелаем.
Можем да ви държим в арест, дори в риск за живота.
Можем да ви превърнем в публичен обвиняем без доказателства.“

Това не е правова държава. Това е държава, в която институциите се превръщат в бухалки срещу всеки независим и неудобен.

Истинският въпрос е: Кой е следващият?

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК

Можете да подкрепите свободната и независима медия "Красив Добрич" с месечен абонамент от тук [ЛИНК], както и еднократно от тук [ЛИНК]