На 13 юли 2026 г. австрийският евродепутат Джералд Хаузер отправя писмен въпрос до Европейската комисия, свързан с възможното замърсяване с PFAS от вятърни турбини.

Въпросът е озаглавен „Contamination by PFAS from wind turbines“ и в него се поставя конкретен проблем - възможно ли е от компонентите на вятърните турбини да се отделят PFAS и как Европейската комисия смята да ограничи подобни емисии.

Отговорът идва на 4 септември 2026 г. от изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Стефан Сежурне.

От него става ясно, че темата с PFAS вече е част от по-голяма европейска процедура. Още през 2023 г. Германия, Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция внасят предложение за ограничаване на всички PFAS в рамките на европейския регламент REACH.

Става дума за изключително широко предложение, което в момента се разглежда от Европейската агенция по химикалите - ECHA.

Тук идва интересната част.

Вятърните турбини са включени в оценката на сектор „Енергетика“. При тях се разглеждат различни употреби на PFAS, включително бои и защитни покрития, използвани при турбините.

Това само по себе си не означава, че всяка турбина отделя опасни количества PFAS в околната среда. Именно това е въпросът, който трябва да бъде изяснен с конкретни научни данни.

Какво всъщност са PFAS?

PFAS е общо название за голяма група синтетични химични вещества - пер- и полифлуороалкилни съединения.

Те се отличават с много силни химични връзки и трудно се разграждат в околната среда. Някои от тях могат да се откриват във вода и почва и да се пренасят на големи разстояния.

Заради това често ги наричат „вечни химикали“.

Важно е обаче да се каже, че PFAS не са едно единствено вещество. Групата включва хиляди различни съединения и те не са еднакви по отношение на свойствата и риска за здравето и околната среда.

Европа вече работи по ограничаването им

Процедурата за PFAS не започва през 2026 г. Предложението за общо ограничаване е внесено още през януари 2023 г.

През март 2026 г. Комитетът за оценка на риска към ECHA приема окончателното си становище, а Комитетът за социално-икономически анализ публикува проект на становище.

ECHA подкрепя ограничаването на PFAS на европейско ниво, но същевременно се разглежда необходимостта от изключения за някои конкретни приложения.

На 26 март 2026 г. агенцията посочва и че евентуалното ограничение трябва да бъде придружено от мерки за намаляване на емисиите.

Процедурата все още не е приключила. В регистъра на ECHA предложението е отбелязано като намиращо се на етап „Opinion development“.

Точно тук е същинският въпрос.

Европейската комисия потвърждава, че PFAS имат приложения и във вятърната енергетика. В същото време Европа подготвя едно от най-мащабните ограничения на тези вещества.

Но това не отговаря напълно на въпроса какво количество PFAS реално може да попадне в околната среда от една вятърна турбина.

И още по-важно - какво се случва с тези вещества през целия живот на съоръжението: при производството, експлоатацията, поддръжката и накрая при демонтирането и изхвърлянето на отделните компоненти?

Това са въпроси, които не би трябвало да се превръщат в спор „за“ или „против“ вятърната енергия.

Вятърната енергия е част от европейския енергиен преход, но това не означава, че всяко използвано при нея вещество трябва да бъде приемано без допълнителен контрол.

Ако има риск от отделяне на устойчиви химикали, обществото има право да знае какъв е този риск, в какви количества е и как може да бъде ограничен.

Защото зеленият преход не е само въпрос на по-малко въглеродни емисии. Той трябва да означава и по-малко химическо замърсяване и повече информация за хората.