КЗК наложи рекордна глоба от близо 76 млн. евро на „Кауфланд“ - веригата оспорва решението
От „Кауфланд България“ категорично отхвърлят заключенията на КЗК и определят размера на санкциите като необоснован и несъразмерен с европейската практика.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкции в общ размер на 75 653 706 евро на „Кауфланд България“ за три установени от регулатора нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. Решението беше обявено на 9 ноември 2026 г. и предизвика остра реакция от страна на търговската верига, която отхвърля обвиненията и заявява готовност да защити правата си по съдебен ред.
Според КЗК нарушенията са свързани с използване на по-силната пазарна позиция на веригата при договарянето с доставчици, неправомерни удръжки от доставните цени и необосновано забавяне на преговори за тяхното увеличение.
За какво е санкциониран „Кауфланд“?
Първото установено от Комисията нарушение е свързано с оказван натиск върху доставчици за намаляване на цените на техните продукти. Според регулатора търговската верига се е възползвала от по-силната си позиция при преговорите, като е договаряла условия преимуществено в своя полза и в ущърб на производителите. За това е наложена санкция от 21 899 757 евро.
Второто нарушение се отнася до недобросъвестно приспадане на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата на доставчиците, директно от дължимите им суми за доставените продукти. Санкцията за тази практика е най-голяма - 31 854 192 евро.
Третото нарушение е свързано със създаване на необосновани пречки при преговори с производители, поискали увеличение на доставните цени. Според КЗК процесът е бил умишлено удължаван и забавян, което е затруднявало доставчиците при покриването на нарасналите им разходи. Наложената санкция е 21 899 757 евро.
Общият размер на трите санкции достига 75,65 млн. евро.
Проверки след продължително проучване на пазара
Решението е резултат от мащабно проучване на пазара на хранителни продукти, започнало през юни 2025 г. Тогава КЗК стартира секторен анализ, обхващащ цялата верига на доставки - от производителите до търговците на дребно.
През декември 2025 г. Комисията представя междинни резултати, според които на пазара съществуват сериозни структурни проблеми, включително силна зависимост на производителите от големите търговски вериги.
През май 2026 г. регулаторът образува конкретни производства срещу „Кауфланд България“ и дружеството, управляващо веригата „Т Маркет“.
След повече от пет месеца събиране и анализ на информация от търговската верига и нейни доставчици КЗК стига до заключението, че през 2026 г. са извършени три нарушения на законовите разпоредби за нелоялни търговски практики.
„Кауфланд“ отхвърля обвиненията и предупреждава за инвестициите си
От „Кауфланд България“ категорично отхвърлят заключенията на КЗК и определят размера на санкциите като необоснован и несъразмерен с европейската практика.
Компанията заявява, че спазва националното и европейското законодателство и ще използва всички предвидени от закона възможности, за да защити интересите си пред компетентните институции.
От веригата посочват, че според данни на Европейската комисия общият размер на санкциите за нелоялни търговски практики в целия Европейски съюз за периода 2022-2024 г. е 41,9 млн. евро при 754 случая. Компанията използва това сравнение като аргумент срещу размера на наложената ѝ глоба.
Ръководството предупреждава и за възможни последици върху бъдещите инвестиции в България. Сред плановете, които могат да бъдат преразгледани, са инвестиции за около 200 млн. евро през следващите три години.
От компанията заявяват още, че ще препоръчат на дружеството майка Schwarz Group също да преразгледа инвестиционните си намерения в страната.
Към момента обаче няма обявено окончателно решение за прекратяване на тези инвестиции.
Какво следва оттук нататък?
Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административен съд - София-област в 14-дневен срок.
Комисията е разпоредила и незабавно прекратяване на установените от нея нарушения. При неизпълнение законът предвижда допълнителни имуществени санкции.
Възможно е съдебният спор да продължи и пред Върховния административен съд, но развитието на производството ще зависи от предприетите действия и постановените съдебни решения.
Случаят се очертава като един от най-значимите спорове между антимонополния регулатор и голяма търговска верига в България. Той поставя въпроси както за защитата на българските производители и отношенията им с големите търговци, така и за пропорционалността на санкциите и отражението им върху инвестиционната среда.
Предстои съдът да се произнесе по законосъобразността на решението, ако то бъде обжалвано.










































Коментари