На 30 септември 2000 г. телевизионна камера заснема 12-годишния Мохамед ал-Дура и баща му Джамал, притиснати един до друг зад бетонна преграда по време на престрелка в Газа. Момчето е смъртоносно ранено, а кадрите обикалят света и се превръщат в един от символите на Втората интифада.

Двадесет и шест години по-късно тази трагедия продължава да поставя въпроси, на които няма лесен отговор: кой носи отговорност, когато пред очите на света загива дете? И колко струва животът на обикновения човек, когато срещу него стоят държави, армии, политически интереси и влиятелни институции?

Смъртта на човек с власт често предизвиква институционални реакции, обществени дебати и политически последици. Когато загине дете от обикновено семейство, понякога остават само снимките, спомените и въпросите на близките му.

Мохамед ал-Дура се превърна в символ, защото смъртта му беше заснета и видяна от милиони. Но зад този образ стои и един по-голям проблем - как човешкият живот може да се превърне в статистика, а отговорността да потъне в спорове между различни версии и институции.

Тук въпросът не е само за една трагедия. Той е за неравенството пред справедливостта. За случаите, в които парите, властта и политическото влияние могат да осигурят по-силна защита на едни, докато други остават сами в търсенето на истината.

Когато правосъдието изглежда зависимо от това кой разполага с повече ресурси, оръжие или влияние, доверието в закона неизбежно се разклаща. Защото законът би трябвало да защитава всеки човек, независимо от произхода, националността или положението му.

Няма справедливост, ако стойността на човешкия живот се измерва според това от коя страна на границата е роден човекът или колко силна е държавата му.

И може би най-тежкият въпрос остава този, който времето не успява да заглуши:

Има ли истинска справедливост за обикновения човек, когато срещу него стои властта?