Около „Исторически парк“ отново излиза един стар, но все още без ясен отговор въпрос - какво всъщност съдържа докладът на ДАНС и защо той продължава да бъде недостъпен?

В центъра на темата е Ивелин Михайлов, който отдавна настоява институциите да дадат повече информация за проверките, извършвани около „Исторически парк“, и за данните, събирани от службите.

Ако такъв доклад на ДАНС действително съществува и е класифициран, има съвсем логичен въпрос: има ли и към днешна дата законово основание той да остане секретен?

Класифицираната информация е защитена по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Това обаче не означава, че един документ автоматично трябва да остане секретен завинаги.

Има срокове, има правила и има институции, които следят за спазването им.

Сред тях е Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която има контролни функции по защитата на класифицираната информация и извършва проверки в рамките на своите правомощия.

Затова, ако има съмнение, че даден документ продължава да бъде секретен без достатъчно основание, въпросът може да бъде поставен пред компетентните институции.

Тук обаче има и още нещо важно.

Самото наличие на доклад на ДАНС не означава, че в него има доказателства за извършено престъпление. Ако обаче службите са събрали информация за възможни нарушения или престъпления, обществото има право да знае поне дали тези данни са били предадени на прокуратурата или на друг компетентен орган и какво е последвало.

Разбира се, това не означава, че съдържанието на секретния документ трябва да бъде публикувано изцяло. Въпросът е друг - защо е секретен, кой поддържа тази класификация и има ли още причина тя да продължава?

Ако причината е свързана с националната сигурност, институциите могат да обяснят поне правното основание за запазването на секретността, без да разкриват защитената информация.

Ако пък вече няма основание за тази защита, законът предвижда процедура за промяна или прекратяване на класификацията.

Именно затова темата не трябва да се свежда само до политически спор около Ивелин Михайлов или „Исторически парк“.

Въпросът е много по-прост: ако има доклад на ДАНС, защо обществото все още не знае какво е станало след него?

Какви проверки са извършени? Имало ли е данни за нарушения? Подавана ли е информация към прокуратурата? И най-вече - има ли все още законова причина документът да бъде държан в тайна?

Докато тези въпроси нямат ясен отговор, съмненията ще продължават.

А секретността има смисъл, когато защитава конкретен законов интерес. Когато този интерес вече не съществува, обществото има основание да поиска да разбере защо информацията продължава да бъде скрита.