Да затаим дъх и да се  върнем назад във времето, когато занаятите са означавали много за хората. А занаята, за който  ще ви разкажем е от най-старите, които са ни познати. До съвсем скоро не е имало място, където  човек да види изложени изделията на майсторите на ръчния труд. Единствено църквата ги е пазила в духовната си обител.Свещарите обикаляли от порта на порта по селата с каруци, за да донесат светлина, но и вяра на хората. Те я предлагали във формата на восъчни свещи, които отливали с майсторлък в своите работилници. Така хората можели да пишат нощем, да четат или да вършат някоя и друга къщна работа, докато над тях горяла свещ. Младите, може би, не знаят, че в минали времена не е имало ярко светещи крушки и в градовете нощем неоновите реклами не дразнели човешкото око. На коледната елха горял истински огън и ставало топло не само  в домовете, но и в душите. Сега почти няма място в България, където да може да се докоснем до изделията на свещарите и да се съхрани този старинен занаят. Но ако човек се разходи до етнографския комплекс “Старият Добрич” ще види една скрита работилничка с табелка “Свещар”, където Бисерка, майстор занаятчия, лее свещи от пчелен восък или жената използва само наши български материали и върши работата си с любов. Тя пази огънчето на фитила да не изгасне, а с него и този старинен занаят.

            Интересно е да се отбележи, че всички видове восък се топят на водна баня, никога на суха, а всеки вид се топи на определена температура, като най-твърдите са на 80-90 градуса. След разтопяването се слага цвят, който е специално за восъци. При застиване на 62-63 градуса се слага аромата, който сме избрали от ароматните масла, които също са само за восъци. След това си избираме съд, леко го затопляме и отливаме горещия восък вътре в него, като по този начин внимаваме да не се пръсне съда. Техниките за заливане са много; на крем-сметана, на коктейл или като чаша вино с най-различни цветове.  Майсторлъкът става току пред човека, като всеки бива поканен да се включи в отливането на восъка и в декорацията, като по този начин изделието се превръща в единствено, за да радва своя собственик. Но радостта идва най-вече след като запалим свещта в дома си или в офиса. Материалите са български и в тях няма нищо изкуствено.  Ние сме християни, но не палим само църковни свещи. Ароматите по един приказен начин изпълват стаята. Те имат свойството да направят всяко място любимо. Как да не се върне човек там, където се носи аромата на запалена с благоуханни материали свещ. А във всичко това си има и кауза. При свещарницата могат да се видят, както деца, така и хора със специфични проблеми, защото восъка има и лечебно свойство. Можем да добавим, че пламъкът на горящата свещ пречиства енергийно помещението в което е запалена. Всеки може да посети това ароматно кътче и да зарадва свой близък с подаръче  саморъчно изработено от майсторката.